През 1993 г. се появи един филм, който направи революция в холивудските представи за екшъна като жанр. Като цяло той не пожъна някакви особени касови успехи, нито пък бе хвален неистово от критиците, но направи впечатление с нестандартното операторско майсторство и с изключително стилизираните и динамични бойни сцени. Филмът се казваше "Hard target", звездата в него беше вече наложилия се като новата екшън-звезда на Холивуд Жан-Клод Ван Дам и негов режисьор беше никому известният дотогава китаец Джон Ву. "Hard target" беше холивудският дебют на Джон Ву, който има зад гърба си над 50 филма, почти всички правени в Хонг Конг. Въпреки че не постигна големи успехи филмът направи добра реклама на режисьора и предизвика една невероятна за американците мания по неговите филми. Филмовите компании веднага откриха, че неговият специфичен начин да извайва филмите може да изкара американския екшън от задънената улица, в която се намираше и го засипа с предложения за нови филми. Следващият американски филм, който той направи, беше "Broken arrow"/ "Код "Счупена стрела" с участието на Джон Траволта и Крисчън Слейтър. Въпреки че надмина "Hard target" във всяко отношение филмът отново не показа в пълния им блясък характерните за Ву композиционни елементи. Играта и на двамата актьори беше отлична (особено на Траволта), сценарият не беше лош (но беше естествено типично холивудски), операторът си беше свършил добре работата, изобщо всичко беше наред, но отново нещо липсваше, за да може филмът да надскочи стандартите на посредствения екшън. Година след него Ву направи "Face-off"/ "Лице на заем", който бе окачествен от критика и публика като "по-добрия" филм. И той наистина беше "по-добрият". С повторното участие на Джон Траволта (който явно се е харесал на Ву) и с включването на Никълас Кейдж, вече набрал скорост с "The Rock" / "Скалата" и "Con Air" / "Въздушен конвой",  филмът "Лице на заем" стана един от хитовете на 97-ма и английското списание "Premiere" го определи като един от трите най-добри екшъни на 90-те, наред с "Terminator 2" / "Терминатор 2" и "Speed" / "Скорост". Оригиналният сценарий, великолепната актьорска игра на Траволта и Кейдж и отново перфектното операторско майсторство сътвориха едно експлозивно и изключително динамично смесване на бойни сцени с драматични моменти, нещо което никой не прави по-добре от Джон Ву и се е превърнало в негова запазена марка. Следващият американски филм, свързан с името на Джон Ву, е "Replacement killers" / "Резервни убийци", който излезе през април 1998 г по българските кина.
         Всички тези филми обаче, включително и "Face-off" / "Лице на заем", не могат да стъпят и на малкия пръст на неговите хонг-конгск успехи като "Killer", "A better tomorrow", "A better tomorrow 2", "Hard-boiled" и др. Естествено тези филми не се правят с милиони долари, а с хиляди и това личи - няма толкова експлозии, няма главозамайващи специални ефекти, с които хората са свикнали да отъждествяват екшън филмите. Но за сметка на това Джон Ву е открил (по-скоро преоткрил) една много успешна формула, която прави именно хонг-кнгските му филми далеч по-интересни от холивудските. Това е формулата на добрите уестърни като "Once upon a time in America", "For a few dollars more", "The good, the bad, and the ugly" (повечето от тях са на Серджо Леоне), смесена с театралния начин на изграждане на героите на Акира Куросава. И всичко това е пренесено в гангстерския свят на Хонг-Конг, където справедливост и морал са отдавна забравени понятия и цената на човешкия живот е в отрицателни стойности. Най-характерният елемент на филмите на Джон Ву обаче си остава редуването на екшън сцени с драматични, в които героите умело показват, че не са само машини за убиване, дори да изглеждат така от пръв поглед.
         Много режисьори си имат любими актьори, с които са постигнали най-големите си успехи и с които обичат да се отъждествява името им. Така когато човек чуе името Мартин Скорсезе се сеща за Робърт Де Ниро, когато види Брайън де Палма, знае че някъде около него трябва да е Ал Пачино, а когато прочете за Франсис Форд Копола се сеща за "кръстника" Марлон Брандо. Така във всички гореспоменати хонг-конгски филми на Джон Ву и в още много други, както и в американския "Replacement killers" / "Резервни убийци" участва Чоу Юн Фат, който пък е любимецът на Джон Ву. Когато гледах "Replacement killers" / "Резервни убийци" и на екрана се появи Чоу Юн Фат около мене се разнесоха възгласи на недоволство, които много бързо прераснаха в подигравки. И до края на филма следваха освирквания и смях в залата при всяка негова поява. Истината е, че той няма чара на американските звезди, нищо че Тарантино каза, че имал излъчването на Кари Грант и Джон Уейн взети заедно. Той просто има съвсем друг тип излъчване, което го виждат само хората, които са го гледали в хонг-конгските му филми. Там той си е изградил един образ, почти както Чарли Чаплин си изгради "Малкият човек". Винаги с цигара в уста (като Джон Уейн), винаги готов да се откаже от любовта за сметка на своя приятел и винаги готов да избие лошите с пистолети, УЗИ-та, или каквото друго има под ръка. Може да е сгрешил и да е минал от другата страна на закона, но пак дълбоко в себе си е справедлив и морален, което е най-важното послание на Джон Ву.